ИЗКУСТВО

"Вечност" с Одри Тоту на 24 октомври на специална кино вечер "Филм и вино"

19 Октомври 2016 • ИЗКУСТВО • Автор: Йордан Луканов
"Вечност" с Одри Тоту на 24 октомври на специална кино вечер "Филм и вино"

Изящният френски филм "Вечност" с участието на Одри Тоту, вдъхновен от известния едноименен роман на Алис Ферне, очарова публиката на приключилия наскоро кино-литературен фест CineLibri. Сега предстои лентата да бъде показана в избрани киносалони в София и страната.

Зрителите ще могат да гледат "Вечност", екранизация по едноименния бестселър на френската писателка Алис Ферне, от 11 ноември в София (в столичните арт кина), Пловдив (кино Лъки), Варна (ФКЦ), Видин, Търговище и Каварна (кино Петър Слабаков). Преди това лентата по сценарий и режисура на виетнамския визуален майстор Тран Ан Хунг ще бъде показана и на специална кино вечер в City Mark Art Center (екс кино Левски) в столицата.

Там на 24 октомври "Вечност" ще бъде излъчен от 19:30 ч., а след прожекцията публиката е поканена да сподели впечатленията си на чаша вино. Събитието "Филм и вино" се реализира с подкрепата на Френския културен институт, Real Estates и BNP Paribas.


ВЕЧНОСТ / ETERNITY
Франция, 2016
Oригинално заглавие: Eternite
Жанр: драма
Режисьор: Тран Ан Хунг
Сценаристи: Тран Ан Хунг, Алис Ферне
В ролите: Одри Тоту, Беренис Бижо, Мелани Лоран, Джереми Рение, Ирен Жакоб и др.
По романа на Алис Ферне

Валантин се омъжва за Жюл в края на XIX век. В края на следващия век правнучката на Валантин ще се влюби в един млад мъж. Между тези две събития мъже и жени ще се срещат, ще се обичат, ще се събират и ще създават потомство, за да изградят едно родословно дърво, разпростряло клоните си във вечността.

Безброй пъти жените ще зачеват и ще раждат, безброй пъти ще страдат и ще погребват свои любими същества. Но ще предават желанието си за любов и деца на следващите поколения и нищо няма да ги спре, нищо няма да прекъсне жизнения цикъл.

Режисьорът Тран Ан Хунг е роден на 23 декември 1962 г. във Виетнам. Живее във Франция от 1975 год., където идва като бежанец. Завършва кинорежисура през 1987 година. Вероятно най-известният му филм до момента е Norwegian Wood от 2011 г., по романа на японския писател Харуки Маруками. Филмът е заснет изцяло в Япония и разказва за една невъзможна любов през 60-те и 70-те години на 20 век. Последният му за сега, шести филм във филмографията му, е "Вечност".


Интервю с режисьора Тран Ан Хунг
- Вечност е най-френският Ви филм досега – сага, която ни разказва живота и историята на цяла фамилия във времето, над век. Как избрахте тази тема за работа?
- Роден съм във Виетнам през 1962 г. и дойдох във Франция през 1975 год. само с родителите ми и брат ми. Останалите от семейството ни изчезнаха по време на войната. Когато прочетох кинигата на Алис Ферне, която съм адаптирал за едноименния ми филм, бях просто зашеметен. Историята на едно толкова голямо семейство просто ме разтърси. Връзките между родители и деца, цялата генеалогия – за мен, човек без толкова солидни корени, беше наистина впечатляващо. Моето семейство, както вече казах, бяха само трима души и този разказ за това огромно и така силно свързано семейство ме порази.
 
- Във филма жените раждат деца, а мъжете работят или са на война. Мислите ли, че в този смисъл „Вечност“ може да остане неразбран?
- Филмът показва свят, който вече не съществува. Сега не е така, ситуацията е различна. Така или иначе, историята е базирана на книгата, в която не се изследват теми като женската еманципация и класовите борби. Исках да адаптирам книгата максимално близо до оригинала и с емоцията, която ме плени, когато я прочетох за първи път. Филмът е ода за живота, любовта и времето, което не отменя всичко, защото в празнините му се намества любовта. И това, което ще видят зрителите е по-скоро мъже и жени, които искат да са заедно и да построят нещо заедно. Нещо, което да остане и след тях или поне да не бъде разрушено.


Интервю с актрисата Одри Тоту
- Сякаш познаваме героинята Ви – Валантин. Как успяхте да я пресъздадете така силно, така осезаемо?
- Опитах се да си представя всеки момент от развитието на персонажа на героинята ми – от младостта й, през раждането на първото й дете, преживяването на първата голяма скръб и всичко останало, с всеки възможен детайл. Всеки кадър във филма е изключително естетски издържан и това ме накара да се чувствам максимално автентично, просто се слях със сета. И за момент не съм се преструвала.

- Във филма виждаме героинята Ви в различни възрасти. Как Ви накара да се почувствате това?
- Някак е странно да видиш себе си, целия си живот, различни възрасти в един филм. Специалните ефекти бяха минимални и беше леко притеснително за мен да се видя като стара жена. Да се видя като по-млада беше по-малко шокиращо, естествено - просто познах себе си от преди 10 години, с малко по-пухкави бузки и алени устни.

- Сцените, в които държите бебета и малки деца, са поразяващи. Как успяхте да играете толкова добре с малки деца в ръце?
- Тогава не играеш, просто ги наблюдаваш и им даваш любов. Във филма Валантин ражда 8 деца и съответно – всеки ден на сета имаше ново бебе. В зависимост от възрастта им, разбираха повече или по-малко от това, което се случва и аз трябваше да се адаптирам към всяко едно от тях, да им вдъхна сигурност и спокойствие. Това беше основна част от ролята ми – да създам връзка и усещане за близост с тези малки същества. Но аз наистина много обичам деца, както обичам и работата си. А преди да стана актриса, дори обмислях идеята да стана детски псхиатър.



Коментари

ХАРЕСВАШ ЛИ НИ?

Абонирай се за новини