ИЗКУСТВО

"В сянката на Ориента" - творби от водещи балкански галерии в СГХГ

17 Септември 2017 • ИЗКУСТВО • Автор: Йордан Луканов
"В сянката на Ориента"  - творби от водещи балкански галерии в СГХГ

От 14 септември до 26 ноември тази година в Софийската градска художествена галерия може да бъде видяна изложбата "В сянката на Ориента". Това е първи по рода си международен проект, иницииран от българска институция, който цели представянето на визуален разказ с творби на едни от най-ярките художници от България, Гърция, Румъния и Сърбия работили активно през втората половина на ХІХ и първата половина на ХХ век.

Фокусирани върху темата за специфичното развитието на изкуството на Балканите в сянката на Ориента, изследователският екип на изложбата предлага на публиката среща с емблематични за историята на изкуството на четирите балкански държави автори и произведения. Илюстрирайки как западният човек мисли Балканите, известната изследователка на Балканите Мария Тодорова цитира Артър Смит, американски журналист, без съмнение приключенец, който не само пише като кореспондент за нюйоркския вестник „Ивнинг пост“, но също така взема участие в българските националноосвободителни борби като четник.

Той описва първите си впечатления от София през 1907 г., като отбелязва, че градът може и да разочарова туриста търсещ живописност, тъй като вече има електричество, трамваи и до известна степен е уреден, „Но разочарованието може да е само повърхностно, “София не е толкова цивилизована, че да загуби чара на стария свят, пикантния аромат на Изтока. Лустрото на цивилизацията е засегнало повърхностно само някои страни, а в други не е извършило забележими промени. Когато излезеш от коридора на вагона и стъпиш на чистата жълта софийска гара, инстинктивно чувстваш, че Европа е зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента.“ За западния човек чарът на Балканите най-често се крие в лъчите на южното слънце, неопорочената природа и най-важното – в хората, техния вътрешен живот, истински емоции, дори в бита,  неподправен и близък до естественото, отстранен от модернизацията.

Именно тези представи и отраженията им в културата, създадени от опозицията „свое - чуждо”, „Оксидент - Ориент” и мястото на Балканите в този глобален дискурс, са основен изследователски фокус в изложбата. Със изключителното съдействието на Национална галерия – Музей Александрос Суцос (Гърция), Национален музей на изкуствата в Румъния, Галерия Матица Сръбска, Общински музей на Букурещ и регионалните галерии от страната, СГХГ представя произведения на едни от най-изтъкнатите автори от България, Гърция, Румъния и Сърбия.

Много от тях получават образоването си в чужбина и познавайки поне интуитивно западния начин на мислене за Балканите, създадат художествени произведения, които от една страна се вписват в традицията на западноевропейската живопис, а от друга – функционират в културно отношение като маркери за Своето. Така в XIX и началото на XX век, в картините на тези художници, положили основите на „новата” светска живопис в своите държави, откриваме идиличната представа за родното и за обикновения живот, близката другост на различните култури в общността и далечната другост на Ориента, характеризираща се едновременно с цивилизационна нарушеност и екзотика.

Тъкмо затова интересът към близкия и далечен Друг остава траен и в хода на XX в. той се разширява, поне по отношение на българските художници. Докато сюжетите, свързани с чуждите култури в общността продължават да присъстват, пътуванията в далечни, непознати страни стават достъпни за школуваните автори, което разкрива пред тях нови творчески хоризонти. С художествените търсения на модернизма характерни за този период, се изгубват и описателните картини от първите години след Освобождението.

Очаровани и вдъхновени от далечните култури, художниците ги отразяват в произведенията си по различен начин. Така площади огрени от южното слънце, пазари със занаятчии, кафенета с пушачи на опиум, хареми и одалиски, въображаеми бани се появяват в  живописта от първата половина на XX век.

Артистите откриват какво приляга на техния темперамент и прибавят към чара на Ориента един нов маниер на живописване. Един Друг поглед към Изтока, белязан от исторически и географски обусловената връзка на художника от Балканите със Сянката на Ориента.

В този смисъл изложбата „В сянката на Ориента“, стъпвайки на споделеното в научната конференция „Ориентализъм и Балканите“, която се проведе през март 2017 г. с участието на редица изтъкнати изследователи, разкрива за първи път във визуален разказ проблема за мястото на Балканите в голямата тема за Ориентализма като културно, а не ограничено изкуствоведско понятие. Тема, чиито най-ярки теоретици остават Едуард Саид и Мария Тодорова. Нещо повече в настоящата изложба екипът на проекта дава възможност да се проследят отраженията в творчеството на балканските художници на диадите „свое – чуждо“, „Ние – Другите“, „Европа – Балканите“, „Изток – Запад“.

Това са цивилизационни отражения, които ни показват многообразието от срещата и съ-съществуването на различни култури и етноси. Едно многообразие, с което днешният глобален свят, в контекста на съвременните политически процеси, се опитва да се справи – понякога със средствата на диалога и толерантността, а друг път – с агресия.

Ето защо изложбата „В сянката на Ориента“ трябва да се разглежда и като възможност за среща с един вече отминал опит, която да ни даде подходи за оглеждане и осмисляне на настоящия културен хаос обзел съвремието ни, съвремие, в което срещата с Другия, учудващо, а може би пък обяснимо, става все по-трудна.

Визуалният материал в изложбата е систематизиран в няколко условни теми, за които са подготвени аудиогидове с разширена информация за посетителите. През месец октомври предстои представянето на каталога на експозицията, както и сборникът с докладите от научната конференция проведена през март 2017 година.

Антон Митов, Продавач на хляб (Баба Яни), 1888
Симеон Белков, Помакини, 1914
Константин Величкав, Негър, 1888
Владимир Димитров - Майстора, Турски гробища, 1926
Иван Мърквичка, Пекар, ок.1887
Коментари

ХАРЕСВАШ ЛИ НИ?

Абонирай се за новини